Жените от племето Падонг не приличат на никои други. Наричани жирафи, те носят около врата, глезените и шията си тежки медни пръстени. Може да се каже, че дългата шия е тяхната красота и проклятие. За тях се носят легенди, а интересът към бита и традициите им ги е превърнал в атракция за туристите. Повечето от информацията за тях е базирана на измислици и легенди. Затова най-добрият начин да научите повече информация за племето е от тях самите.

От къде идват?

Племето Падонг е от групата Карен, обитаващо плато в източната част на Мианмар. Голяма част от него обаче емигрира в Тайланд в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век заради конфликт с военния режим в страната. Заселват се в северната гранична тайландска провинция Чианг Рай. Тогава броят им е бил повече от 7 хиляди души, но днес представителите на Падонг намаляват все повече. Тежестта на медните пръстени не привлича младежите, които тръгват по света в търсене на късмета си. Така в селцето днес жените-жирафи се броят на пръсти.

Традиции

Дълги години антрополозите, които изучават племето, търсят първопричината за поставянето на пръстени около вратовете им. Едно от най-вероятните  е защита от вражеските племена, защото така външният им вид не допадал на враждебните поробители. Според друга теория се смята, че идеята за поставянето на металните пръстени произтича от желанието на жените да са по-привлекателни за противоположния пол. Трети пък смятат, че те изпълняват предпазна функция срещу ухапвания от тигри, които обикновено се спускат към врата на жертвите си.

В днешно време жените признават, че продължават да спазват обичая, за да запазят културната си идентичност, която е уникална за света.жВ наши дни според традицията първият пръстен около врата на момичето се поставя на петгодишна възраст. Постепенно към него се добавят още и още, докато не се постигне търсеният ефект. Според легендите се смята, че той е дълга шия, но всъщност изследванията показват, че вратът не се удължава, а от тежестта на медните пръстени се деформира гръдният кош.

Медните пръстени

Във времето с растежа на момичето, расте и броят на пръстените около врата му. Според традициите, процесът се преустановява, след като жената се омъжи. Дотогава обаче тя носи на врата си средно около 25 пръстена, чиято тежест може да достигне до четири килограма. Общото тегло на медните украшения на една жена, може да достигне до 14 килограма.

Според местните легенди, ако жена свали медните пръстени от врата си, то той ще се счупи. Ако се разходите из селото обаче, ще забележите разяснителни табели, върху които е посочено, че въпреки отслабените мускули на шията, жената може да свали украшенията и това няма да доведе до смъртта й.  Самите жени-жирафи споделят, че самият процес води до дискомфорт, който обаче изчезва с времето. Притеснителна е и разликата в тена на шията, но това също е поправимо.

Днес жените в племето са се превърнали в истинска атракция за туристите. Седнали на прага на колибите си, жените изработват различни предмети, които продават докато позират за снимки и дори предлагат метални пръстени за проба. През това време мъжете се занимават със земеделие, а селцето е огласяно от игрите на децата. Разолагат и с уютна детска градина разполагаща с голям батут и стар телевизор.

Племето се прехранва от продажбата на сувенири на туристите, отглеждат се животни и растения за прехрана. Смята се, че правителството осигурява минимален доход на бежанците от Мианмар, които все още са с неустановен статут в Тайланд, но местните не потвърждават това. Децата, които се раждат в селището, обаче са с тайландски паспорти.

Въпреки детската глъчка, племето Падонг изчезва. Малка част от момичетата спазват традицията и носят пръстените си. Повечето напускат селището и търсят късмета си по света. Независимо от това интересът на туристите към племето продължава да расте.

В едно от нашите нови приключения включихме посещение на това интересно племе. Ще можетеда се докоснете до бита и културата им, да се снимате с тях и да си купите ръчно изработени сувенири.