Шамони – за скиорите, които обичат да си угаждат
Карат ти се ски. Но пък ти се шляе в тесни улички сред магазини и благоуханни бистра? Спуска ти се с борд извънпистово. Но пък ти се отдава на романтика или просто на режим живописни сторита? Танцува ти се, но не със ски обувките. Мечтаеш да се доближиш до Мон Блан, но не можеш да се изкатериш до там? Вози ти се на модерни съоръжения, но пък не би отказал да стигнеш с old school теснолинейка до най-големия глетчер във Франция…
Биха те упрекнали, че нямаш угодия. Е, аз няма, защото знам какво е да искаш по много от всичко, особено при дълго жадувана ваканция. Hegemon Travel също. През март 2023 те пропукаха леда на тънката зима с предложение, събиращо всички хубости на едно място. Отправихме се на пътуване, което щеше да рестартира здравето и смеха ми. Последният, предизвикан от разредения въздух на алпийските гиганти и свежата компания, оставяща след себе си ароматна диря на швейцарско сирене.
Не знаех какво да очаквам, но привързана към премерения авантюризъм, на летището приятно потръпвах от неизвестното. Щом се настанихме, оставих планирането на моите съквартиранти. Стаята гледаше към Мон Блан, бленуван зад облаците. На пристигане зърнахме лифта до Aiguille du Midi (“Иглата”) – съседен на най-високия, връх с височина 3800 м. Нали разбирате захласа на човек, който е приспал ежедневните си тревоги и е събудил инстинкта си – не за оцеляване, а за живот. Проследявайки с поглед километричното въже на лифта, който превръща туристите в почти алпинисти, заедно със стреса, изпуснах и акъла си. Факт, побъркващ околните – достатъчно будни да откриват нещата ми, запилени на безумни места, и достатъчно търпеливи да понесат моята разсеяност. Така де, един съвет: на вземащи ума приключения, комплектовайте се с хора, които биха се досетили, че вашата невинна глупост може да е пратила мистериозно изчезналата ски карта… в коша.
Но да се върнем към първия ден на пистите с три израза: мъгла, неотъпкан сняг и предпоставки за мрънкане. След първите няколко спускания нещата не изглеждаха лежерни. Какво да правим, вместо да се мръщим? Проясни се едно важно “ами ако”. Ами ако приседнем да утолим жаждата си и поръчаме раклети*? Протегнах се на шезлонга, притворих очи и докато финтирах всеки признак на недоволство, слънцето закачливо приплъзна поглед по склоновете. В този момент реших, че просто ще си изкарам добре. Че това е моята седмица в полет с онова, което ме прави щастлива. Затръшнах вратата пред саботиращите мисли и си позволих да угодя на малките желания.
Ден след ден долината на Шамони се разкриваше – с отдалечените, но добре свързани съседни курорти. Всеки можеше да кара според предпочитанията си – в пудра или на вафли. А когато пожелаехме да се посветим на емблематичното градче и неговите атракции, имахме каталог от възможности.
Ледената пещера Mer de Glace и бавно пътуване с влак до нея. Време за размисъл над глобалното затопляне и ускоряващата го човешка дейност. Тих, обилен снеговалеж и следобед за разходка, кафе и кроасан. А после нещо по-сериозно за стопляне и за наздраве. Гореща вода на покрива на хотела и сауна с изглед към площада, охраняван от внушителния алпийски масив. Години, след като напуснах Франция, се върнах при нея, помирена с миналото и с широко отворени очи за нейните прелести.
А преживяванията, в които се чувстваш необикновено, не свършваха…Откри се прозорец да се качим до Иглата, а любителите на необработеното да пуснат с водач прословутото трасе Vallee Blanche. Може би от кислорода, или пък защото мечтата на предишни поколения се сбъдна с мен, прекарах остатъка от деня, взирайки се в съоръжението, което правеше достъпна тази нечовешка височина.
Последният ден се сбогувахме със сезона в съседна Италия. В Курмайор поляхме обяда с коктейли. Моята ненаситност за offline срещи и безразличие към устройствата се засилваше и бързах да хвана зова на нощта. Сън за някои, дрямка за други.
Отпътувахме и приглушена тъга, примесена с облекчение и сладка умора, ме обзеха на връщане. За пореден път една ски ваканция възкреси лекотата. Прибрах се в ежедневието си с поривите на вятъра в гърба и готовност за смели решения.
Разказвайки ви, осъзнавам, че пътуванията с Hegemon Travel не са обикновена почивка, а случване на онова, от което в момента имате нужда. Що се отнася до Шамони: това е дестинация, в която и привържениците на зимните спортове, и любителите на уютния градски туризъм, ще се припознаят. А изкушените от добрия вкус, тези, които обичат да си угаждат, ще поискат да го посетят отново.
*raclette – традиционно швейцарско ястие за няколко души, което включва разтопени сиренца, картофи и колбаси;
ЗА АВТОРА:
Велина си пада по хартията, планината, психологията и хубавото писане. Приятелите й сравняват живота с нея с пътуване с теснолинейката – малко раздрусващо, с променливи метеорологични условия, но не спира да те изненадва с живописните си гледки.
Четете историите на Велина ТУК и я последвайте в Инстаграм и Фейсбук
