Когато чуеш „Шри Ланка“, вероятно си представяш тюркоазени води, безкрайни чаени плантации, слонове и будистки храмове, издигащи се сред джунглата. И с право — това е една от най-красивите и гостоприемни дестинации в света.

Но малцина знаят, че под тази пъстра картина от природни чудеса и колониално наследство, живее една почти забравена история. Историята на хора, които не са избрали модерния път. Избрали са да ловуват с лъкове и да говорят на език, който почти никой вече не разбира.

Днес ще ви разкажем именно за тях — за Ведда, последните пазители на една древна култура, скрита дълбоко в сърцето на Шри Ланка.

В сърцето на дивите гори на Шри Ланка, сред гъстата зеленина и сенките на вековни дървета, още живеят потомци на древен народ — Ведда. Те са последните коренни обитатели на острова, които доскоро се укриваха в пещери, ловуваха и събираха храна, живеейки в тясна връзка с природата. Но днес малцина знаят за тяхната история и дух.

Ведда живеят разпръснати в малки селища по склоновете на планините Хунасгирия и по източното крайбрежие на Шри Ланка, но преди хиляди години техните следи са се простирали из целия остров.

Макар да са най-старите обитатели на острова, Ведда са почти забравени. През вековете те са били подложени на дискриминация и социално изключване, сведени до туристическа атракция и по-малко от 1% от днешното население на Шри Ланка.

Днес обаче нещо се пробужда. Хората започват да се интересуват от Ведда, техните истории и култура. Преди пандемията в Ратугала бе открит Център за наследство на Ведда, където местните ще правят обиколки на туристи, разказвайки за живота, ритуалите и древните обичаи на народа си.

Много от Ведда са принудени да печелят от туризъм, понякога продавайки историята и занаятите си, за да оцелеят. В село Дамбана, на 65 км от Ратугала, този процес е особено комерсиализиран. Но с правилна подкрепа туризмът може да донесе възраждане на общността — вече в района работят млади Ведда като готвачи и гидове в луксозния еко-комплекс Wild Glamping Gal Oya.

И докато светът около тях се променя изключително бързо, те остават пазители на тишината, горите и историите отпреди. Не търсят слава, нито признание — само правото да бъдат забелязани, преди напълно да изчезнат от картата на съвремието.